ИНТЕРВЮ – 31. 08 .2011 г.
„Ах, тия еревански ателиета, превърнати в малки храмове на изкуството! В единия им край стативът, заметнат с изпоцапана от бои и глина риза, на другия край са картините или скулптурите, обърнати с гръб към пространството на споровете, а по стените – по стените са наредени внимателно и артистично оригинални картини от московски и ленинградски приятели. И тъй като навсякъде ме гощаваха с горещо тъмно кафе, направено по арменски, помня млада жена, застинала с чаша в протегнатата си към мене ръка, и остана в паметта ми, в сърцето ми остана тази млада жена, тази всекидневна Майка Армения…”
– Из „Висоти и подножия”, Никола Инджов
През 2011 Република Армения отбелязва 20 години от своята независимост. За умението да се интегрираш в обществото, но да запазиш своята идентичност, да си наследник на хилядолетна традиция и мъдрост, но и да участваш в летописа на днешния ден, за това да си част от един народ “чутовно велик”, разказват д-р Ахавни Кеворкян и г-н Ехиязар Узунян, почетният консул на Република Армения в Пловдив.
Арменската общност за първи път ще се включи в Нощта.
Какво има да покаже тя на Пловдив?
Д-р Ахавни Кеворкян: След участието си във фестивал „Улица Отец Паисий” установихме, че това, което българската общност знае за арменците и нашите традиции и самобитна култура, се ограничава до няколко вица и някоя друга кулинарна особеност. Затова ние решихме, че е крайно време общността ни да се отвори към нашите съграждани и да покаже, че този културен комплекс, който се намира в Стария град, в сърцето на Пловдив, е уникален за града и за държавата като цяло. Ние притежаваме църква, която е собственост на арменската общност от 1828 г. и това я прави най-старата в града. Тя е уникална като строеж, архитектура и като вътрешно устройство. Олтарът и е облепен с ръчно изработени плочки, които могат да бъдат открити само в още две църкви в света – в Париж и в Йерусалим. Освен това се оказва, че училището ни е най-старото в страната, основано е през 1834 – една година преди Априловската гимназия в Габрово.
Какво ще включите в участието си в Нощ на музеите и галериите – Пловдив 2011?
Д-р А. К.:За нас е огромна чест, че г-н Узунян се довери на младите хора, които по принцип не са толкова активни в живота на общността, да подготвят и реализират нашия проект за участие в събитието. За нас тази Нощ ще бъде основно празник; ние празнуваме 20 години независима Армения. Това, което смятаме да покажем, освен църквата, училището и мемориалния комплекс на Геноцида, са няколко презентации за историческото минало на Република Армения, както и за нашите бит, култура и традиции. Надяваме се в Нощта нашият двор да бъде огласяван от песни и танци, всички да са щастливи и да поискат отново да се върнат. Освен това ние виждаме голям интерес към арменската азбука от страна на българските ни съграждани, затова ще им помогнем да си напишат имената на арменски и да придобият нов поглед към уникалните ни шрифтове. И тъй като нито една арменска къща не е изпратила гостите си без почерпка, ще подготвим традиционно арменско хапване и пийване, за да поддържаме добрия тонус на посетителите си.
Арменците се славят като сплотен народ. Така ли е всъщност?
д-р А.К.: Да, вярно е, ние сме сплотен народ. Ако не беше така, нямаше да оцелеем през вековете. Ние всички работим за просперитета на младото поколение. Искаме нашите младежи, които са прекрасно интегрирани в българското общество, да се чувстват уютно в общността си с арменското си име и арменската си идентичност. Именно участията в такива форуми ни дават вяра, че ние наистина можем да ги върнем в културния ни комплекс и те да се гордеят с произхода си.
Как успявате еднакво добре да се интегрирате в българското общество и едновременно с това да запазите националната си идентичност?
д-р А.К.: В нашите домове възпитанието в арменска духовност е неотменима част от цляостната философия на семействата. От друга страна, това, че при нас всичко е в един цялостен комплекс, ни дава възможност за по-близки контакти и запазване на взаимоотношенията помежду ни. Всъщност, малко са арменците, които разчитат децата им да научат история, култура и език единствено в училище. Затова децата, които желаят да знаят всичко това, посещават съботните училища, инициирани от нашите организации и най вече от „Парекордзаган”. Там, освен, че изучават майчиния език, те се забавляват и играят театър по пиеси на известни арменски драматурзи.
А Вие, като почетен консул на Република Армения, как виждате мястото и в сърцата на арменците от българската диаспора?
Ехиязар Узунян: От опита ми с деца, които са посещавали Армения, знам, че има голяма разлика между това, което се учи в училище, което се показва във филмите, и между реалността. Затова моето желание е колкото се може повече деца да посетят историческата си родина. Армения е една от страните, оцелели след хилядолетната история на света. Тя винаги е била космополитна държава, както и арменецът по начало е космополитен човек. По време на перипетиите си той е продължавал да се развива и въпреки че неведнъж е губил езика си, той е оставал верен на своето национално самосъзнание. С гордост мога да кажа, че сме дали много на света, включително и на Османската империя. Например, който е бил в Истанбул, знае, че на входа на двореца Долма Бахча е упоменато, че е построен от братята Балян. Затова, когато през 1915 прадедите ни бягат от турския ятаган (Арменският геноцид, 1915-1918 г., бел. авт.), те пренасят със себе си своите умения и знания, които се предават в поколенията и до днес.
Арменският народ е първият, приел християнството като държавна религия. Каква е ролята на вярата в съвременното общество?
Е.У.: Ако се проследи историята на народа ни, пръснат по целия свят, арменецът, преди да си построи къща, първо е издигал църква и училище. В България този комплекс съществува във всички големи градове. Дори през тези повече от 700 години, когато държавата му не е съществувала, арменецът е останал ученолюбив и винаги е държал на вярата си. За него църквата е била държава, училище и съд. И до ден-днешен дори атеистите уважават църквата като институцията, запазила арменския език и самосъзнание. Днес в Истанбул съществуват 36 арменски храма, от които 32 са действащи. За арменеца неговата църква е притегателен център, висша ценност. Затова и ролята на вярата в съвременното арменско семейство е толкова отчетлива.
Какви са очакванията Ви към Нощ на музеите и галериите – Пловдив 2011?
Е.У.: Имаме желание и се стараем да се получи възможно най-добре, но ни е за първи път и не сме сигурни доколко събитието ще бъде успешно. Притесняваме се, тъй като ще имаме официални гости, но се надяваме всичко да е наред.
А.К.: Аз съм оптимист, защото много наши сънародници, които живеят в София или в други градове , подготвят своето идване на 17 септември. Остава само нашите съграждани да разберат, че ще се случи нещо уникално, нещо, което те никога не са виждали и ще усетят атмосфера, която никога не са усещали, така че ние ги каним да дойдат.
Автор: Рафлин Саркисян
http://www.gallery-night.info/blog/?p=1964&preview=true
|
