BG  |  EN  
начало  |  новини  |  общество и вяра  |  обреди  |  история  |  контакти  |  Достойни личности  |  настоятелство  |  Имоти  |  скръбна вест

Предистория на арменските преселения на Балканите

Предистория на арменските преселения на Балканите

Възникване и развитие на арменската общност в Пловдив през вековете

 Установяването на арменските общности по балканските земи, респективно в Пловдив, исторически е обусловено от съдбата на арменската държава и ударите, които тя понася от военно и политическо съперничество в Мала Азия между мощните тогава империи – Рим, Византия, Персия.

 Изселването на арменците от тяхното отечество рядко е ставало доброволно.  Най – често по насилствен начин и принуда, поради тежки условия на живот под чуждо господство, политически или верски гнет. Незавидна роля в изселването и  преселването на арменците на Балканите се пада на Византийската империя.

 Още през IV в. една голяма група арменци, водени от аршакидските князе Артаван и Клейен (Глак) се преселили в македонския град Никея, съпроводени само от войниците си. Проф. Адонц  датира събитието към 369-474 г. Малко по-късно към посочените князе се присъединили и жените и децата им заедно с верните си васали. През 570 г. с друга преселническа вълна арменци се заселват в Никея, Александруполис и Филипополис. Византийския император през 582 г. изтеглил почти цялата арменска войска от Мала Азия и я хвърлил срещу аварите, които преминали р. Дунав и застрашавали Тракия. След успешните им действия в Мизия и Добруджа той оставил някои части в тамошните гарнозони, а други изпратил в Македония. Това са сведения на арменския историкограф Себеос, които съвпадат с известието на византийската писателка Анна Комнина, която подчертава, че от VI в. нататък Филипополис имал преобладаващо арменско население.

 Първите насилствени изселвания на арменското население се отбелязват по време на владичеството на Юстиниан Велики, 527 – 565 г. Арменците се заселват в Адрианопол и в други населени места в Тракия и Македония, влизащи тогава в пределите на Византийската империя.

 В днешните български земи  арменци е имало още преди Хр., за което пряко или косвено пишат учени като М.Тачева-Хитова, Вл. Попов и М. Чичикова, Ал. Фол и В. Велков и др. От една страна те са били насилствено преселени в хода на войните м/у Елада и Персия, Римската империя и Понтийското царство, Македонската империя и малоазийските държави, а от друга доброволно заселили се групи малоазийско население, мигрирали в рамките на една и съща империя. Предполага се, че значителен брой арменци са се преселили с римския легион „Арменикум”, който зимувал в Македония и Тракия. След появата на християнството и особено от II – III в. насам арменците стават едни от първите разпространители на тази религия на Балканите.

 През периода на продължителното царуване на Василий II (975 – 1035 г.) и завоевателните му войни се наблюдава продължение на същата пагубна за арменците (а и за българите) политика. По нареждане на императора през 988 г . насилствено се преселват компактни маси арменци от Мала Азия. Вероятно част от тези арменци са намерили трайно местожителство в гр. Филипопол (дн. Пловдив). Свидетелство за това е сведението на Ана Комнина, дъщеря на император Алексей I Комнин, че по време на царуването на баща й, част от населението на Филипопол се е състоял от арменци – павликяни* и от арменци – монофизити, т.е. такива принадлежащи към Арменската апостолическа църква.

Сведения за арменско население в отделни градове по българските земи се срещат през XI – XIV в. в периода на падане на Първото българско царство (1187 – 1393 г.) Такива сведения дават Ана Комнина, епископ Теофилакт Охридски, Ансберг, Ж. Вилардуен, Никита Хрониат и други автори.

През този дълъг исторически период от VI  - XIV в. включително сведения за арменците и арменските поселения по българските земи и отделни византийски градове и имало, но фактическия материал е много оскъден и липсват точни данни за броя им, както и някои други подробности за тях. Трудно е да се посочат градовете на Балканите, където арменците са обособени като етно – религиозни общности и със своя църква. Това безспорно се отнася както за арменците монофизити, така и за дуофизити, т.е. привърженици на източното православие.

*При арменците – павликяни не може да се търси църковна институция, колкото и компактни да са били те в Пловдив и другаде. Известно е, че те са били против църковната йерархия, църквата като институция както и към догматиката и редица църковни образи и тайнства, които те са отричали.

гледайте видео:
video
 

история

Житие на Сурп Кеворк

Житие на Сурп Кеворк

Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан. Още млад, Кеворк постъпил на служба в императорската войска и на 20-годишна възраст достигнал чин военен трибун. Бил красив, умен и способен. Най-ценното му богатство обаче била вярата му в Господа Исуса Христа. По това време започнали гонения против християните: затваряли ги и ги подлагали на страшни мъки. Подложен бил на мъчения и Кеворк. Напразно императорът го увещавал да се откаже от Христа, напразно го заплашвал с нови по-тежки мъчения. Кеворк смело и твърдо понасял мъченията. Поставили краката му в клада, проснали го на земята по гръб, а върху гърдите му сложили тежък камък. В това положение Кеворк прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и прославял Бога. Обули му нажежени обуща и го карали да тича с тях. "Тичай, Кеворк, си казал той,- тичай за да постигнеш спасението!". Привързали го към колело с ножове. При въртенето си колелото раздирало тялото на Христовия мъченик. През цялото време не издал нито един стон. На новите заплахи от страна на императора Кеворк казал: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз - да понасям мъченията". Мнозина, като видели твърдостта на Кеворк, повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Тогава Диоклетиан заповядал да хвърлят Кеворк в яма с вар. Кеворк се прекръстил и свободно влязъл в нея. След три дни решили да извадят костите, мислейки, че ще е изгорял от варта. Но Кеворк бил жив и здрав.
   Сурп Кеворк бил посечен на 23 април 306 г. В християнската иконография той се изобразява възседнал кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей - символ на езическото безчестие.

Предистория на арменските преселения на Балканите

Предистория на арменските преселения на Балканите

Още през IV в. една голяма група арменци, водени от аршакидските князе Артаван и Клейен (Глак) се преселили в македонския град Никея, съпроводени само от войниците си. Проф. Адонц датира събитието към 369-474 г. Малко по-късно към посочените князе се присъединили и жените и децата им заедно с верните си васали. През 570 г. с друга преселническа вълна арменци се заселват в Никея, Александруполис и Филипополис. Византийския император през 582 г. изтеглил почти цялата арменска войска от Мала Азия и я хвърлил срещу аварите, които преминали р. Дунав и застрашавали Тракия. След успешните им действия в Мизия и Добруджа той оставил някои части в тамошните гарнозони, а други изпратил в Македония. Това са сведения на арменския историкограф Себеос, които съвпадат с известието на византийската писателка Анна Комнина, която подчертава, че от VI в. нататък Филипополис имал преобладаващо арменско население.

Период на оформане на арменските колонии и религиозни общини по време на Османското владичество – 1375-1878 г .

Период на оформане на арменските колонии и религиозни общини по време на Османското владичество – 1375-1878 г .

С падането на Балканите под Османско владичество, вече от края на XIV в. до към средата на XVI в. преселванията на арменците в поробените български земи, респ. в Пловдив трябва да са имали спорадичен характер. В Пловдив (вече преименуван на Филибе) през XV в. според някои е бил заточен един от големите арменски лекари от късното Средновековие Амирдовлат от Амасия /градче в Мала Азия/. Той тук е живял близо 10 години и е написал своя труд “Ползата от медицината” и други книги.

В една преписка към свой медицински ръкопис той споменава имена на лекувани от него пациенти – българи, турци, гърци, арменци, от което може да се заключи, че тук е имало арменци, вероятно малобройни, още необособени като етно – религиозна общност. Освен това в друга преписка, в превода на един лечебник от 1469г. Амирдовлат Амасиаци отбелязва името на патриарх Йоаким и епископ Аристакес, под чиято духовна власт се намирал Филипопол и околността му. От това следва, че той би трябвало да е духовен глава на пловдивското арменство през онези години, но за съжаление, не се споменава за наличие на арменска църква в града.

Първи сведения

Първи сведения

Църквата “Сурп Кеворк” първоначално е била Източно православна, посветена на Св. Георги Победоносец. През 1149 в двора на църквата с почести е бил погребан знатния епископ Алвизиус от Арас, изпратен със специална мисия от френския крал Луи VII в двора на Византиския император Мануел I Комнин в Константинопол по време на Втория Кръстоносен поход (1143 – 1180). Още през 1767 тази църква е била преотстъпена на Пловдивската Арменска Епархия. Това е единствената църква със странични отделения освен централния кораб: Едно за жените и друго за мъжете. Към църквата е бил построен параклис. След няколко реконструкции храмът добива днешния си вид.

Църквата “Сурп Хач”, днес "Сурп Нахадагац"

Църквата “Сурп Хач”, днес "Сурп Нахадагац"

Църквата “Сурп Хач” (“Свети Кръст”) впоследствие наименована "Сурп Нахадагац", е построена по време на вътрешни църковни противопоставяния между конституционалисти и антиконституционалисти. Когато партизанските страсти утихват, тази култова сграда, състояща се от предверие и църковно салонче с олтарна част, вече преустроена, започва да служи като стая за отдих и като съблекалня на високопоставен духовник, присъствал на богусложението. В последствие олтарната част се прегражда и се използва за складово помещение. 

През 2005 г. се извършва ремонт за възстановяване на параклиса, който е открит от Архиепископ Дирайр Мардикян на 24 април същата година едновременно с откриването на Хачкар-а в църковния двор. В момента там се помещава част от музейната експозиция на църковна утвар.

История на православния храм "Свети Георги", днес "Сурп Кеворк"

История на православния храм "Свети Георги", днес "Сурп Кеворк"

Пловдив е един от най-древните градове в Европа, по-древен от Рим, Атина, Константинопол и е съвременник на древна Троя. През 72г. пр. н.е. римския пълководец Теренциус Варо Лукулус завладява цялото поречие на р. Марица, включително и Филипополис, който римляните вече назовават Тримонциум/град на три хълма/.

В края на IV век пловдивският регион е включен във Византия и тогава започва т.н. "византийски период". От този период започва историята на днешния арменски християнски храм "Сурп Кеворк", който в началото на V век е издигнат от православни византийци до северната страна на крепостната стена и е наречен на "Свети Георги Победоносец"- /Агиос Георгиос/. В първоначалния си вид църквата съществува до 447 г., докато варварското нашествие на хуните опожарява Тримонциум. Въпреки големите жертви и тъгата по отвлечените от хуните християни, спасилите се жертви издигат наново своя храм. Минават  столетия, нови преселения заливат полуострова.

Църковният двор

Църковният двор

Пред и около църквата има обширен двор, който обгръща църковния комплекс в правоъгълник, като част от него служи и за училищен двор от времето, когато се построява то през първите три десетилетия на XIX в. Дворът откъм западната страна се опира на масивна, висока каменна стена, напомняща крепостните стени на града в древността. Макар тя да отнема изгледа към града откъм запад, поради преградно – защитната функция, която изпълнява, тази й конструкция е напълно оправдана. От източна страна църковния комплекс е защитен от каменни стени, издигнати пред склоновете на хълма “Небет тепе”.

В миналото двора е бил предназначен за гробище на знатни и заможни арменци от общността, както и за свещеници и висши духовници, починали тук. Свидетелство за това за множеството мраморни надгробни плочи с изтрита епиграфика.Много от тези плочи виждаме използвани като настилка в отделни сектори на двора.

Криптата към църковния храм "Сурп Кеворк"

Криптата към църковния храм "Сурп Кеворк"

През 1920-1922 г. прокудените от младотурското правителство арменски бежанци, в следствие на Геноцида от 1915 г. и гръцко-турската война донасят вярата си и спасяват древната утвар от поругаване от храмовете в Родосто, Малгара, Чорлу, Одрин. Тук тя заживява своя втори живот. Днес част от тези безценни предмети са подредени в уникалната за България и света музейна експозиция в криптата на църквата. Тя бе открита по случай 1700 годишнината от приемането на християнството за държавна религия през 301 г. в Армения. Тук се съхраняват многобройни настолни и нагръдни кръстове, мощехранителници, потири, ръкописни библии, требници и много други...

Икони и платна, намиращи се в арменския храм "Сурп Кеворк"

Икони и платна, намиращи се в арменския храм "Сурп Кеворк"

Голяма ценност за храма са нейните стари икони, изписвани от зографи. Между тях са "Света Богородица Пътеводителка", създадена в края на XVIII век от неизвестен арменски майстор, иконата "Богородица с Младенеца" - картина с красиво резбована позлатена рамка, дело на Никола Одринчанина, изписана през 1838г. Негови са и типичните за арменските църкви от XIX век платна на светци и библейски епизоди...

Историята на една икона

Историята на една икона

Повествование за иконата на преблажената наша владичица –

Света Богородица „Одитрия” (Пътеводителка)

 

На 8.12.1828 г. с благородното честно и грижливо отношение към събраните за строежа църковни пари на дарителите - обикновени миряни и знатни големци – арменският храм „Сурп Кеворк” в гр. Пловдив е отново построен и осветен от Архиепископ Месроб от Одрин и отец Татеос и отец Саркис. Пресветата икона на Св. Богородица „Одитрия” (Пътеводителка) е пренесена от стария храм и поставена в новия, за да ги пази от болести и зла съдба.

Иконата е създадена в края на 18 век в чумаво време от неизвестен арменски зограф. Той се придържа към традицията на арменската живопис, свързана с илюстрирането на старата арменска книжнина. Неговият почерк е подчертано индивидуален с характерна етническа типология на образите, с любовта към многообразния растителен орнамент в украсата на фона, с употребата на златния и сребърния варак.

Днес реставрираната икона възсиява със своя истински блясък. Ние се молим и покланяме на Божията Майка.

 

Наставнице наша и пътеводителка,

Ти си най-верният пътепоказател

За смислен и благонравен живот на земята и

Вечно спасение на небето!

Страница: 123>
Арменски Апостолически Храм "Сурп Кеворк" 4000 гр. Пловдив, БЪЛГАРИЯ ул. "Турист" № 2 тел.032/ 632 804, факс: 032/ 634 872 ел. поща: info@surpkevork.com