Енциклика (Կոնդակ) на Н.С. Карекин II
по повод 100 – годишнината от Арменския геноцид
На 28 декември т.г., в Първопрестолният храм „Св. Ечмиадзин”, по време на тържествена Литургия, бе прочетена Енцикликата (կոնդակ – гонтаг, Патриархално послание, което се отнася до религиозен, политически или обществен проблем) на Н.С. Карекин II, Върховен патриарх и Католикос на всички арменци по повод 100 – годишнината от Арменския геноцид, която ще се отбележи през 2015 година. Представяме българският превод на енцикликата на Негово Светейшество.
ЕНЦИКЛИКА НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО КАРЕКИН ВТОРИ, ВЪРХОВЕН ПАТРИАРХ И КАТОЛИКОС НА ВСИЧКИ АРМЕНЦИ, ПО ПОВОД СТОГОДИШНИНАТА ОТ АРМЕНСКИЯ ГЕНОЦИД
КАРЕКИН ВТОРИ, СЛУГА НА ИИСУСА ХРИСТА, ПО БОЖИЯТА МИЛОСТ И ПО ВОЛЯТА НА НАЦИЯТА АРХИПАСТИР И КАТОЛИКОС НА ВСИЧКИ АРМЕНЦИ, ВЪРХОВЕН ПАТРИАРХ НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ ПЪРВОПРЕСТОЛ НА АРАРАТСКАТА АПОСТОЛИЧЕСКА МАЙКА ЦЪРКВА – СВЕТИ ЕЧМИАДЗИН
ПОЗДРАВИ С ХРИСТОВА ЛЮБОВ И ПАТРИАРХАЛНИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ КЪМ КАТОЛИКОСА НА ВЕЛИКИЯ ДОМ НА КИЛИКИЯ, КЪМ АРМЕНСКИТЕ ПАТРИАРСИ В СВЕТИ ЙЕРУСАЛИМ И КОНСТАНТИНОПОЛ, КЪМ АРХИЕПИСКОПИТЕ, ЕПИСКОПИТЕ, АРХИМАНДРИТИТЕ, СВЕЩЕНИЦИТЕ И ДЯКОНИТЕ, КЪМ СЪБОРА НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ЕПАРХИИТЕ, ЕПАРХИЙСКИТЕ И ЕНОРЕЙСКИТЕ СЪВЕТИ, КЪМ СЛУЖИТЕЛИТЕ И ЦЕЛИЯ ВЪЗЛЮБЕН ВЯРВАЩ АРМЕНСКИ НАРОД.
„Пътеката на праведните е като лъчезарно светило,
което свети все повече и повече досред пладне.” (Притчи 4:18)
Ние се намираме в навечерието на 100 – годишнината от Геноцида над арменците с незамлъкващо и мощно настояване за справедливост и истина в нашите души.
За нашият народ всеки ден от 2015 година ще се явява като ден за възпоменание и кадене, духовно шествие до паметниците на загиналите, които са издигнати в Отечеството и в Диаспората, на колене ще отправим молитви за душите на нашите невинни жертви, които останаха без гроб, които отказаха да отстъпят вярата си и да се отрекат от националността си, приеха смъртта.
Наистина, „Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне.:”
През 1915 и последвалите години, Османска Турция извърши Геноцид срещу нашия народ.
Жертви на погроми, организирани в люлката на нашето Отечество – в Западна Армения и населените с арменци места в Турция, на глада и болестите, които царяха по пътищата на насилственото изгнание, станаха повече от милион и половина чада на нашия народ.
Беше ограбен създадения в продължение на векове праведен труд на нашия народ. Бяха осквернени и разрушени хиляди наши манастири и църкви, национални институции, училища. Бяха унищожени наши духовни и културни ценности.
Прочистена от арменците бе Западна Армения, където от хилядолетия, от Ноевото време, нашият народ е живял, творил и създавал своя история и култура.
Преди един век, когато оцелелите от нашия народ, изгубили Родината си, се пръсна по целия свят, когато в Източна Армения се водеше борба на живот и смърт срещу турските нашественици, трудно бе да се повярва в бъдещето на арменския народ. Но той се възвиси. Нашият народ, благодарение на Господа, възкръсна от смъртта. Върху спасеното парче земя от Отечеството възстанови своята държава, от руините отново издигна родната страна, направи го „Отечество на светлина и на надежда”, на науката, образованието и културата.
Разпръснатите арменци построиха в различни държави своя дом и огнище, организираха се и възкресиха своя духовен и национален живот. Където и живяха чадата на нашия народ, те постигнаха успехи, спечелиха уважение и доверие, бяха признати със своя добросъвестен труд, допринасяха за науката, културата и благоденствието на обществото. Такава бе историята на нашия народ през последните сто години – история на борба и възраждане. Днес, въпреки всички трудности, нашият народ крепи своя независима държава, изгражда своя нов, свободен живот и с надежда за национално възраждане, с оптимизъм и увереност гледа към бъдещето.
Слава Тебе Господи, че „с благоволението Си, като с щит, закриляш” (Псалом 5:13) нас. С Твоята надежда, Господи, нашият народ блесна и се укрепи. Чрез Твоята светлина пламна геният на нашата душа, чрез Твоята мощ се родиха нашите победи. Създадохме, когато разрушиха изграденото от нас, живяхме, когато поискаха да ни погубят. Ти, наш Господ Бог, пожела да живее и да се издигне нашият народ, който бе осъден на смърт чрез геноцид, и да тръби и да защитава свои справедливи искания пред съвестта на човечеството и международното право, срещу пилатово безразличие и престъпното отричане на Турция.
В името на справедливостта, до победата на нашата борба, обединени – Църква, Нация и Държава, длъжни сме да се борим до край без да отстъпим. Кръвта на нашите невинни жертви, мъченията на нашия народ изискват справедливост. Изискват справедливост и нашите разрушени светини, потъпканите права на нашия народ, както и фалшифицираната история на народа ни.
Нашият народ, който е преживял Геноцид е вярвал и вярва, редом до десетки държави, държавни и обществени организации и личности, които са признали Арменския геноцид, че ще застанат нови, с убеждението, че установяването на справедливостта е условие и гаранция за мирен свят, лишен от враждебност и насилие.
Пред паметта на милион и половина наши мъченици Ние отново се обръщаме с признателни слова към държавите, организациите и личностите, които са признали и осъдили Геноцида над арменците. Нашата признателност към страните и техните добролюбиви народи, които, като братя са приютили чадата на нашия народ. Подобни проявления на справедливост и човеколюбие представляват светли страници от историята на човечеството, които завинаги ще се помнят от поколенията, ще бъдат оценени и ще допринасят за мирния, безопасен и солидарен живот на света.
За Нас, като Католикос на всички арменци, духовна утеха е да оповестим на нашия народ, че на 23 април 2015 година нашата Църква, чрез специална церемония, по време на Божествената Литургия, ще причисли към светците онези свои чада, които приеха венеца на мъченичеството „в името на вярата и Отечеството” и ще провъзгласи 24 април като Възпоменателен ден на светите мъченици от Арменския геноцид.
Удостоен с благодат арменски народе, нация-мъченик, възкръснал народ, живей гордо, крачи уверен с погледът към Арарат, който пази в себе си Ноевия ковчег, запази без съмнение в сърцето си великата своя надежда. Към теб е отправен Господният завет и насърчение: „Ти имаш малка сила и запази словото Ми и се не отрече от името Ми. … дръж, що имаш, за да не вземе никой венеца ти.” (Откровение 3:8,11). Така да запазим нашият път пред Бог, в непоклатимите пътища на вярата, която разпръсква тъмнината като изгрев и разпростира хоризонтите на надеждата. Нашият път е с Бог, а животът с вяра – нашата победа. Отбелязвайки 100 – годишнината от Геноцида, да оценим пътя на вековната борба и възраждането на нашия народ, за да могат нашите деца, познавайки героичната воля на своите предци за живот и изграждане, поетите задължения в името на нацията и Отечеството, да изградят новия блестящ ден за нашия народ в Отечеството и в света. Да превърнем възпоменаването на нашите мъченици в сила и мощ за нашия духовен, национален и отечествен живот, и пред Бог и хората с праведен живот, да осветим пътя си към нашите права до пристанището, където ще се осъществят нашите скъпоценни мечти.
В свещения духовен център на нашата нация, основан от Христос, пред Олтара на Слизането в Първопрестолният Свети Ечмиадзин, издигаме молитва към Бог, молейки за мир, сигурност и благоденствие на нашето Отечество, за възлюбеният наш народ по целия свят, светлина и покой за душите на невинните наши мъченици, жертви на Геноцида. Нека в живота на човечеството да цари любовта и братството, справедливостта и истината, и пътищата на праведните да изгреят като светлина, да водят и да осветяват, докато започне новия ден на мирния и щастлив свят.
Благодатта, любовта и мирът на нашият Господ Иисус Христос да пребъде в нас и във всички. Амин.
С благословения
КАРЕКИН II,
ВЪРХОВЕН ПАТРИАРХ И
КАТОЛИКОС НА ВСИЧКИ АРМЕНЦИ
28 декември, 2014 година
Първопрестолният Свети Ечмиадзин
|
