Тези редове са от ръката на Крикор Четинян - по божия воля хоров диригент до края на земния си път.

Драги слушателю, приятелю на хоровата песен!

На 20.10.1975 г. Женският камерен хор при Висшия музикално-педагогически институт- Пловдив, изпълнява пред участниците в международния симпозиум в София 20-минутна програма с български песни.

Тази дата се смята за рождена за хорът, допринесъл за голямата популярност на българското хорово изкуство у нас и в чужбина.

От тази дата е изминал само един месец от направената първа репетиция. Нямаше речи, нямаше заповеди. Поканата за този концерт беше едно спонтанно изразяване на интерес към новосъздадения хор. Някъде към края на същия месец получихме покана от СБК за участие в ежегодния фестивал „Нова българска музика“. На прегледа програмата ни бе приета наистина възторжено. Бяхме топло поздравени и от Васил Арнаудов, който ни съобщи, че ръководството на хоровия фестивал „Златната Диана“- Ямбол, ни кани на участие.

Негласно, доброто представяне на хора бе най-добрата оценка за изключителната дисциплина на хористките и искрения им интерес към хоровото изкуство.

Следващата година бяхме поканени за празниците на хоровото изкуство в Пазарджик, където под диригентството на Константин Илиев, беше изпълнена за първи път „Монодрама“ от Иван Спасов.

Скоро след това от Радио „София“ ни бе предложено да запишем „Мехметьо“ и „Два тъпана бият“ от Иван Спасов. Този запис бе предоставен на ВВС- Лондон за участие в ежегодния конкурс „Нека народите пеят“ и спечели първо място в класацията.

Тези успехи бяха плод на много и всеотдаен труд. Работата с хора ставаше все по-обемна. Половин година след първия концерт в София поканих Александра Тороманова като хормайстор и клавирен съпровод. През дългите години съвместна работа се оказа, че единомислието и припокриването на критериите ни за съвършено изкуство, дава резултат за по-бързата и задълбочена подготовка на репертоара. Стремежът към съвършенство беше и причина за приемането на Диана Райчинова като певица и хормайстор в хора.

Първото задгранично турне на хора беше в Кишинев - Молдова. От тук нататък последваха успешни изяви както в България, така и в чужбина. В периода 1976-1983 г. хорът бе удостоен със златни медали и първи места в осем международни хорови конкурси. Веднага след това последваха авторитетни покани за: „Варшавска есен“ - Варшава, „Пролетен музикален фестивал - Будапеща, фестивал в Тел-Авив, Фландърски фестивал „Тангерен“- Белгия, „Гласовете на Европа“- Италия, Софийски музикални седмици, Първи световен хоров фестивал - Атланта- САЩ, Трети световен хоров симпозиум- Ванкувър - Канада, Първи европейски хоров фестивал - Любляна - Словения, Хоров фестивал в Атина - Гърция, Международен фестивал Бърно - Чехия, Фестивал „Охридско лято“, вечерен концерт, предаван на живо по Западногерманското радио, няколко фестивала във Франция. Да споменем за високата взискателност на публиката, между която слушатели бяха Пендерецки, Т. Брюнел, д-р Брелекс и много други.

Пяхме на български, руски, немски, испански, италиански, френски, гръцки, английски, унгарски, чешки езици и иврид. В множество концертни зали, катедрали, открити сцени в Европа, Америка и Азия пред публика с най-различни предпочитания, бяхме изпълнители на около стотина български песни, ораториални произведения от Барока до наши дни. Броят на изпълнените от хора произведения у нас и в чужбина е наистина впечатляващ. Преценете сами колко богата е била дейността на хора като прочетете репертоара му.

Тази интензивна дейност беше изключително ценен помощник на бъдещите учители по музика, подготвящи се в Академията.

До 2002 г. хорът е концертирал под ръководството на неговия основател и диригент Крикор Четинян. След тази дата дейността се поема от Александра Тороманова.

Какъв е бил репертоарът? - въпрос, който е съществен както за изпълнителите, така и за слушателите. Те вероятно са открили, вплетени в по-леки и по-трудни партитури, етнически белези с тонално и разширено тонално мислене, с дисонантна и консонантна вертикала, с модална и хармонична характеристика, изпълнени на книжовен език или диалект.

Не се стряскай, драги слушателю! Терминологията се научава. По-важно е да се изпее!

На въпрос на журналист от Радио „София“ на коя естетика съм привърженик, отговорих, че единствено валидна е естетиката на композитора.

   Крикор Четинян е завършил Българската държавна консерватория- София в класа на проф. Георги Робев. Специализирал е в Московската държавна консерватория.Крикор Четинян е дългогодишен  ръководител на катедра „Дирижиране“ в АМТИИ. Многократно е участвал в състава на журито на международни конкурси в Европа. Ръководил е майсторски класове по дирижиране в много европейски страни.