Пред и около църквата има обширен двор, който обгръща църковния комплекс в правоъгълник, като част от него служи и за училищен двор от времето, когато се построява то през първите три десетилетия на XIX в. Дворът откъм западната страна се опира на масивна, висока каменна стена, напомняща крепостните стени на града в древността. Макар тя да отнема изгледа към града откъм запад, поради преградно – защитната функция, която изпълнява, тази й конструкция е напълно оправдана. От източна страна църковния комплекс е защитен от каменни стени, издигнати пред склоновете на хълма “Небет тепе”.

В миналото дворът е бил предназначен за гробище на знатни и заможни арменци от общността, както и за свещеници и висши духовници, починали тук. Свидетелство за това за множеството мраморни надгробни плочи с изтрита епиграфика.Много от тези плочи виждаме използвани като настилка в отделни сектори на двора.

Установено е, че до Освобождението на България от Османско владичество, арменството в града е имало и друго гробище – за “простолюдието”, еснафското и бедно съсловие. То се е намирало там, където днес е училище “Йоаким Груев”, малката градинка откъм източната му страна и част от Понеделник пазара. Тук в съседство са били павликянските (католишките) гробища. Като доказателство за това служат надгробните плочи, открити при изкопните работи за нова сграда на споменатото училище. Те биват прибрани от Археологическия музей на града и проучени. Тези надгробни плочи с друг надгробен правоъгълен паметник са пренесени в двора на Имарет джамия, където престояват известно време, а след 1989 г.  са изхвърлени с някои турски надгробия, в изкопите на новостроящите се жилищни блокове срещу църквата “Света Петка”. Неизвестно кога и от кого, преди разчистването на терена те са били отнесени другаде, на неизвестно място.

В църковния двор на празното пространство между църквата и някогашната църквица “Сурп Хач” стои запазен мраморен съркофаг с правоъгълна форма. Капакът му също от мрамор и подвижен. На лицевата си страна има епиграфски надпис на арменски, но от него са останли само отделни букви и при това положение той е нечетлив. По сведения в двора са съществували общо пет такива съркофага, като запазения по предание е принадлежал на богат арменец, убит при обир. Прилипен на западната стена на църковния комплекс, където е параклиса “Свети Стефан”, е поставен мраморен паметник в памет на загиналите арменски офицери и войници през Балканската и Първата световна война. Откриването му е станало на 25 май 1933 г . в деня на Възнесение. В долната част на този мемориален паметник, след 1945 г., по инициатива на организация “Ереван” е поставена малка мраморна плоча с имената на падналите през Втората световна война арменци от Пловдив.

За пиедестал на този паметник служи масивен правоъгълен блок, открит някога в Арменските гробища на “Тепе алтъ”, днес Понеделник пазар. На лицевата му страна има издълбан триреден надпис на арменски с унициални букви.

Камбанарията на църквата, строена вероятно през втората половина на XIX в., по време на земетресението в 1928 г. е полусрутена. Новата камбанария се изгражда на същото място в ъгъла, където се засичат западната и северната масивни оградни стени. Тя повтаря архитектурата на старата камбанария, само с частично изменение на дългообразните прозорци.

В дворчето пред параклиса “Тадей и Партений” към западната страна, близо до западното стълбище стои все още един кладенец, направен по поръка на знатен арменец, в памет на рано починалия му син. Кладенеца е построен на 5 май 1877  г.  В онези далечни времена този кладенец е бил благодат за хората от квартала, които са ползвали вода за битови, можи би и за питейни нужди, тъй като тогава на редки места в града можело да се намери водопроводна мрежа с глинени тръби.

В северната част на църковния двор се намира бившата сграда на училище “Св. Вартананц – Вараварян” с надпис по елипсовидна мраморна плоча на арменски език и годината на построяването му 1894 г. Там са били забавачницата и първите отделения на училището, а долния етаж е бил предоставен на домакина. Няколко години след премахването на царската институция и установяване на комунистическия режим в страната, сградата е преустроена в Дом на арменската култура със съдействието на Диран Парикян – кмет на града. Той се е  предоставял за провеждане на различни културни мероприятия– театрални представления, оперети, концерти, тържествени събрания и др. От 1989 г.  след въвеждане на демократични порядки, този дом, който е собственост на Арменското Църковно Настоятелство остава на разположение на всички функциониращи арменски формации за ползване по предназначение.

От южната страна на църковния двор, на мястото на старото арменско училище, за периода 1943-1944 г. е построена триетажна сграда на новото Арменско училище. В приземния етаж на училището се намира канцеларията и складовите помещения на Арменското Църковно Настоятелство. Тук се помещава и читалище “Красирац Йехпайрутюн” (“Книголюбиво братство”), основано през 1883 г., запазило съществуването си и до днес.

Църковният комплекс, Домът на културата, ОУ “Виктория и Крикор Тютюнджиян”, читалище “Красирац”, намиращи се на общ терен в подножеито на хълма Небет тепе представляват средище на религиозен, просветен и културен живот на арменството в града както в миналото, така и днес, като се вписва по естествен начин в общоградския разнолик живот.

Снимки: Р. Чавушян