В приземния етаж на училището се намира канцеларията и складовите помещения на Църковното настоятелство. Тук се помещава и читалището "Красирац Йехпай-рутюн" ("Книголюбиво братство"), основано през 1883 г., запазило съществуването си до днес. С богатата си колекция от книги, списания и др., то представлява средище на литературен, просветен, религиозен и културен живот, както в миналото, така и днес...

След Освобождението на България от Османско владичество се съставя първия градоустройствен план на град Пловдив. Съществуващите до тогава християнски (български, католически, арменски), мохамедански и еврейски гробища попадат в чертите на града и това налага отреждане на нов терен за гробища. На 15 март 1878 г. за арменско гробище се отрежда парцел между българските православни и католически гробища. Този гробищен парцел възлиза на 12 000 кв. м. (без промени до днес).

След 14 годишно прекъсване на 16 септември 1990 г. отново беше открито Арменското училище в Пловдив .

 С тържествен концерт в петък, 27 ноември, 2009 г. от 18 часа в Драматичния театър ОУ "Виктория и Крикор Тютюнджян" отпразнува 175-годишнината си. Не само че е едно от най-старите в България, но арменското училище в Пловдив е и единственото у нас. Школото е основано през 1834 година към църквата "Сурп Кеворк" в Стария град. Първоначално в него се обучават само момчета, които получават образование до 4 клас. След почти близо век възниква и девическо училище. През 1926 година Вахинак Хайрабедян, адвокат по професия и председател на училищното настоятелство, обединява двете школа и регистрира училището като основно с прогимназия.

 Паметна е годината 1942, когато семейство Виктория и Крикор Тютюнджян построяват и даряват на арменската църква сградата, в която и до днес се помещава Арменското училище. През 1944 година школото е преименувано на един от лидерите на комунистическото движение Степан Шахумян. С правителствено решение Арменското училище е закрито през 1976 година, но след демократичните промени през 1990 година то отново отваря врати и връща името на дарителите  -  семейство Тютюнджян. Това е накратко историята на едно от най-старите училища в страната.

Карекин II пристигна у нас по покана на българския патриарх Максим. Той се срещне с президента Георги Първанов, премиера Симеон Сакскобургготски и председателя на Парламента Огнян Герджиков.  На 26 ти юни 2002 г. Всеарменския  Католикос Карекин II пристигна в Пловдив. Посети уникалния комплекс от арменска църква, арменски културен дом и арменско училище, които са в един двор в Стария Пловдив. Придружаваха го официални лица, кмета на града, представители на държавни и религиозни структури.

За да съхрани имота, принадлежащ на храма “Сурп Кеворк”, пловдивското арменско църковно настоятелство наред с ремонта на Арменския Културен Дом, неотложните подобрения в арменския гробищен парк и предприетите стъпки за реализиране на проекта “Дом за възрстни”, отдели необходимите средства за основен ремонт и подобрение конструкцията на неизползваната от дълги години и разрушаваща се вече сграда, известна като “арменската детска градина”.

След приключване на тригодишния ремонт на 27-ми септември 2009 г. Н.П. Архиепископ Дирайр Мардикян и протопрезвитер Кеворк Хачерян благословиха новата сграда. Първият етаж от сградата ще се ползва за класна стая на ученици от първи клас на ОУ “Виктория и Крикор Тютюнджиян”, а в почивните дни ще бъде предоставена на арменската детска градина на ХОМ – Пловдив.

На 24-ти април 2005 г. в двора на арменската църква “Сурп Кеворк” се откри мемориален комплекс с “Хачкар”. Арменската общественост и организации засвидетелстваха своята почит към паметта на избитите 1 500 000 арменци и положи венци пред новооткрития “Хачкар”. Присъстваха официални гости от София - Н.П.посланика на Р. Армения в България Сергей Манасарян, д-р Рупен Крикорян председател на ЕС и депутат от 39-тото народно събрание, генерал Нонка Матова депутат от 39-тото народно събрание, бившата посланичка Севда Севан, Страшимир Дочков председател на Общински съвет, д-р Иван Иванчев, първия български консул в Р.Армения и др. Протойерей Кеворк Хачерян, духовен пастир на арменската общност в Пловдив и църковния клир извършиха церемониално откриване и освещаване на “Хачкар”.

ОАБС "Парекордзаган" клон Пловдив подпомогна с най-много средства за изграждането на комплекса. Mладежите от “Парекордзаган” клон Пловдив засадиха борче пред “Хачкара”.

На 21 юни т.г. в храм „Сурп Кеворк” в Пловдив бе отслужена тържествена Света литургия от Негово Високопреосвещенство Архиепископ Дирайр Мардикян по повод двадесетгодишнината от ръкополагането за свещеник на протопрезвитер Кеворк Хачерян. Веднага след литургията присъстващите се събраха пред сградата на основно ремонтирания и реконструиран „Сърах” - арменския културен дом. Моментът бе вълнуващ - сградата е пълна с история! Паметният знак на фасадата сочи кога е построена тя - през 1894 година. Вече 115 години това място изпълнява по волята на своите стопани – арменско църковно настоятелство – функциите на културно средище. Още в края на 19 век нашите сънародници са изградили тук ДОМ за себе си и своите деца, в който са общували, споделяли са делничните радости и са отбелязвали традиционните си празници.

От две десетилетия „Сараха” отново е място за вечеринки, за концерти, за студентски партита – отново е наш дом. На фона на богатата му история изпъква родолюбивата идея на църковните настоятели сградата да бъде ремонтирана и реконструирана. Заслуга за осъществяването има Община Пловдив, която предостави 42 472 лева и стана партньор в този проект. Изключителната отговорност за бързата и успешна дейност по ремонта и реконструкцията пое Църковно настоятелство, което създаде организация и осигури остатъка от необходимите средства в размер на 43 670 лева, а г-н Ехиязар Узунян, дари сумата от 5 100, която е стойността на електромонтажните дейности.

На 21 юни 2009 г. в Арменската общност в Пловдив бяха отбелязани важнoсъбитиe– честване на двадесетгодишнината от ръкополагането за свещеник на протопрезвитер Кеворк Хачерян. Официални лица бяха Негово Високопреосвещенство Архиепископ Дирайр Мардикян – архиерей на арменците в Румъния и България, Техни Превъзходителства г-н Сергей Манасарян, извънреден и пълномощен посланик на Р. Армения в Р. България, и г-н ЕхиязарУзунян, почетен консул на Р Армения в Пловдив и председател на Арменско Църковно Настоятелство при храм “Сурп Кеворк”, министърът на културата проф. Стефан Данаилов, Георги Шопов, заместник-кмет на Община Пловдив, Райна Петрова, кмет на Район Централен в град Пловдив, Тодор Христев, зам-председател на Общински съвет в Пловдив, Пламен Моллов, народен представител и председател на парламентарната група на НДСВ, Сузана Николова, общински съветник от политическа партия ГЕРБ, Александър Буздрев, началник на РИО на МОН – Пловдив, председатели на арменските организации в Пловдив и в страната, много гости.

Все още живее в мен споменът за двора на старото арменското училище, залата за културни мероприятия, църквата и малкия параклис, където свещеника печеше тънки разточени кори (мас) на мангал с дървени въглища. Църковната сграда – стара и олющена, стоеше на фона на тепето с остатъци от римски зидове. Тя беше централната част от екстериора на този комплекс, събрал в един център училище, църква, културен дом. Мазилката често се пропукваше и на места падаше, това налагаше чест кърпеж. В последствие църковната фасада имаше вид на плътно закърпена овехтяла дреха. Това не правеше впечатление на никого и никой не се трогваше от печалния й вид. Години наред значимостта на този факт оставаше незабелязан. Залата за културни събития (съраха) също бавно и сигурно западаше. Таванът течеше, облицовката се беше надула от влагата, някои от модулните елементи бяха изпадали, а други заплашително висяха над главите на посетителите.