85 години от героичната смърт на полковник Бохос Бохосян

Историята:
- 21-ви април 1916 г. англичаните започват тежък обстрел срещу българските позиции. Обстрелът не спира до следващия ден. Изстреляни са над 150 000 снаряда, но българите имат само трима ранени войника.
- 8-ми май Три английски дивизии атакуват 3:1 и губят отново. Жертвите са 90% от техните войски
-В края на юни Антантата вече е разположила 330 хил. войници и 1 438 оръдия. Българите имат на Македонския фронт само 34 500 войници
- Първата атака е на 9-ти август 1916 г. Французите започват масивен артилерийски огън срещу българския фронт. Загубите на България са нищожни в сравнение с Франция. Скоро Франция напуска фронта.
- В началото на м. септември Антантата атакува с осем френски, четири британски, една италианска, шест сръбски и девет гръцки дивизии. 28 чуждестранни дивизии срещу 12 български…
Загубите на враговете между 16-19 септември 1916 г. са 40 хил. британци и 20 хил. гърци. Българите имат само 494 загинали и 1208 ранени.

На 21. ХI. 2011 г. се навършват 85 години от героичната смърт на полковник Бохос Хачадур Бохосян. Роден на 18.08.1896 г. във видно арменско семейство с родолюбиви традиции. Внук е на Артин Гидиков - пловдивски възрожденски търговец. Роден през 1813 г. в Кишинев, Бесарабия. Ползвал се с голям авторитет сред съгражданите си и пред турските власти. По време на Априлското въстание през 1876 г. спасява живота на 52-ма осъдени революционери от Пловдив и околността. Почива в Пловдив през 1896 г.
Бохос Бохосян проявява качества на лидер и организатор още в ранната си младежка възраст, когато начело на група младежи основават първото в Пловдив и България Арменско читалище „Красирац”. По-късно Бохос постъпва в Одринския френски колеж, където проявява рядка за възрастта си полиглотска дарба и бързо изучава френски език, който прибавен към български, арменски и турски езици създават солидна база за културното развитие на младия пловдивчанин.
Тесни се оказват стените на колежа за свободолюбивия дух на Бохос и не след дълго време той се озовава в София, където постъпва във Военното училище, което завършва с отличие и чин подпоручик, на 6.IX.1892 г. В училището, Бохос, се запознава с Борис Дрангов от Скопие и този факт изиграва решаваща роля за двамата бъдещи офицери, които активно участват в подготовката на Илинденското въстание през 1903 г. И двамата офицери, Бохосян и Дрангов, вземат участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, достигат до чин полковник. Загиват на бойното поле, изпълнявайки своя служебен и патриотичен дълг!
Военното командване на Българската армия, високо оценява професионалния принос на полк. Бохосян, за укрепване на бойния дух и войнската дисциплина в поверените му поделения, награждавайки го с редица ордени и медали за проявена изключителна храброст. В началото на 1916 г., лично главнокомандващият съюзническите войски на Южния фронт фелдмаршал Август фон Макензен, награждава полк. Бохосян с най-престижния германски орден – офицерски „Железен кръст”.
На 19.XI.1916 г., полк. Бохосян и командваните от него войски, прекосяват т.нар. „Долина на смъртта”, при завоя на р.Черна, и в двудневни яростни атаки на прочутата височина кота 1050, на 21.XI. вражески шрапнел ранява смъртоносно храбрия командир.

Погребан е в двора на българската църква в гр. Прилеп, днес този гроб вече не съществува.

Нека пазим паметта му жива!