Гомидас (Комитас)  - Сохомон Кеворк Сохомонян

26 септември 1869 г., Кютахия, Османската империя -
22 октомври 1935 г., Bel-Zhuif, Париж, Франция

 
Арменски композитор, фолклорист, певец и хоров диригент.

Роден е в Кютах в Османската империя. Баща му, Кеворк Сохомонян, е бил обущар, но в същото време е съчинявал песни и е притежавал красив глас. С ярки музикални способности се е отличавала и майката на композитора – Такухи, която е тъкала килими. Безрадостно и пълно с лишения е детството на малкия Сохомон. Губи майка си преди да навърши и година. Грижите за детето поема баба му. На 7 години постъпва в местното начално училище, след завършването му, неговият баща го праща да завърши обучението си в Бурса. Но това не се случва – четири месеца по-късно се завръща у дома – умира баща му. Гомидас остава кръгъл сирак, а е само на 11 години. „Той беше крехко, слабо и бледо момче, винаги сериозен и мил. Беше лошо облечен.”- това си спомня един от неговите съученици. Често са го виждали да спи върху студените камъни за пране. Пеел е прекрасно и не случайно в Кътина го наричат „малкият скитащ певец”. На своя възхитителен глас Сохомон дължи и събитието, което рязко променя целия му живот.

През 1881 година Кутин Дерцакян трябва да замине за Ечмиадзин, за да бъде ръкоположен за епископ. Католикосът моли свещеника да доведе гласовито дете, което да бъде обучавано в духовната семинария. От двадесетте сирачета е избран Сохомон. По това време в Османската империя е било забранено да се говори на арменски език. Затова, когато Католикосът поздравява момчето в Ечмиадзин, то отговаря така:”Аз не мога да говоря на арменски, но ако искате  - мога да пея.” И с красивия си глас изпял една арменска шаракана  /духовен химн/ без да разбира и една дума. Скоро след това Сохомон овладява до съвършенство арменски език.

През 1890 г. е вече монах, а свещенически сан приема през 1893 г. с името на католикос Комитас, известен поет от VII век, автор на „шаракан”. Назначен е за преподавател по музика в семинарията на Ечмиадзин. Успоредно с преподавателската си дейност, той създава хор, оркестър от народни инструменти, обработва народни песни, пише първите си изследвания за арменската църковна музика.  През 1895 година е архимандрид и като такъв заминава да учи музика в Тбилиси. Срещата му с композитора Макар Екмалян, който е завършил в Петербург, го мотивира да изучава и хармония.

Бъдещото развитие на Гомидас е свързано и с друг голям музикален център – Берлин., където отива да учи по препоръка на Католикоса и с финансовата поддръжка на нефтения магнат Александър Манташян. Освен музика учи и философия, естетика, обща история и история на музиката. По покана на Международното музикално общество изнася лекции за арменската църковна и светска музика.

През есента на 1899 година се завръща в Ечмиадзин и започва активна музикална дейност – сменя системата на обучение в семинарията, създава оркестър, усъвършенства хоровите изпълнения, обхожда различни райони на страната и записва хиляди арменски, кюрдски, персийски и турски песни. Прави обработка на част от песните. Занимава се с научноизследователска работа. Изявява се в различни държави по света като лектор, солист и диригент. Замисля и големи, монументални музикални форми. Има намерение да напише музикалния  епос „Сосна црер” и операта „Ануш”, която започва през 1904 г.

Комитас се съсредоточава върху темите, касаещи народното творчество. Това води до конфликт с църквата. По този повод той пише писмо до католикоса, в което го моли да бъде освободен, за да живее и твори свободно. Писмото остава без отговор, а преследването на Гомидас – по-явно. През 1910 година композиторът напуска Ечмиадзин и заминава за Цариград. Той смята, че там ще намери среда, която ще го разбира, поощрява и защитава. Мечтата му е да създаде Национална консерватория, с която да свърже музикалната съдба на своя народ. Уви! Неговото вдъхновение и идеи срещат хладно безразличие.

В Цариград Гомидас организира смесен хор от 300 души и го нарича „Гусан”. Хорът става много популярен В репертоара му основно място заемат арменските народни песни. Композиторът често изнася лекции, доклади, проявява се като солист и диригент. Имал е магнетично  въздействие върху публиката. От неговото изкуство са покорени Венсан д’Енди, Габриел Форе, Камий Сен-Санс. След едно негово изпълнение Клод Дебюси възкликва: „Гениално, отче Гомидас! Прекланям се пред вашия музикален гений!” В Цариград не намира желаната поддръжка, но въпреки това работи усилено. Тук той създава „Бадараг” /Литургия/.

             През април 1915 година младотурците арестуват арменския елит - писатели, журналисти, адвокати, лекари,  творци и интелектуалци. Сред тях е и Гомидас. Изпратен е на заточение в Анадола, където става свидетел на зверствата при избиването на арменския народ. И независимо, че по-късно е върнат в Цариград /благодарение на влиятелни личности/ преживяното оставя неизлечими следи в душата му. Гомидас е сломен и печален. През 1916 г. здравето му много си влошава и постъпва в психиатрична клиника. Геният на арменската музика намира последен пристан за изтерзаната си душа в Париж, в крайградската болница Вил Жуив, където прекарва двадесет години. На 22 октомври 1935 година великият син на Армения напуска този свят.

             През есента на 1936 година прахът на Гомидас е пренесен в Армения.

             Творческото му наследство няма по-лека съдба. Повечето негови ръкописи са унищожени или разпръснати по света.

             „Арменският народ намери в песните на Гомидас своето духовно „Аз”. Гомидас Вартабед – това е начало  без край ...”

            /Католикос Вазген Втори/