Протопрезвитер Кеворк Хачерян е роден  в  София през 1940 г. Родителите му са обикновени, трудови хора, в семейството винаги е владеел духът на християнските добродетели. По-големият им син, Гарабед (светското име на отец Хачерян), още осемгодишен започва да посещава арменската църква “Сурп Асдвадзазин” (Света Богородица) в София. и усърдно да усвоява особеностите и смисъла на християнските ритуали. През 1957 год. той получава четвъртата според църковните канони степен – певец. Тя е най-ниската в йерархията и е начало на дълъг път в служба на каузата на арменската общност и арменската църква.

Следва период на придобиване на светско образование, професионална реализация и усилия за постигане на свое място в обществото . До 30-годишната си възраст  Гарабед Хачерян следва своя път в светския живот, но заедно с това не се откъсва от ангажиментите си към църквата. През това време създава семейство, съпругата му също се привързва към църковната общност. И двамата работят, раждат им се син и дъщеря.

Делници и празници се редуват, идва 1970 г., когато той е ръкоположен в сан “дякон”. През 1972 г. вече е Архидякон, а от 1975 г. поема длъжността секретар на Арменската апостолическа православна църква “Света Богородица” в София.

Винаги подчертава, че квалификацията си като дякон и свещеник дължи на свещениците и архиереите, служители в софийския храм протойерей Вахан Папазян, архимандрит Крикор Гарабедян (Кусан) и псалтир Максут Тиракян.

Следва съдбоносната в много отношения 1989 година. За отец Хачерян тя е начало на мисията на неговия живот. Интересното е, че той не е планирал да става свещеник. Имал е устроен живот в София, хубава работа като главен специалист в бившето Териториално снабдяване. Но по това време църквата “Сурп Кеворк” в Пловдив останала без свещеник, а пловдивските арменци – без духовен водач. Църковното настоятелство се обръща към Архиепископа на България и Румъния Н.П. Дирайр Мардикян, който предлага Архидякон Хачерян да поеме дейността на свещенослужител в Пловдив. И той я поема – с тежестта на отговорностите, с подкрепата на семейството и с едно всеобщо благословение и съгласие на духовни лица и миряни. Ръкополагането за свещеник на 21 май 1989 г. превръща църковния ритуал в празник за цялата общност.

През 1992 г. по препоръка на Архиерея на България и Румъния Негово Високопреосвещенство Архиепископ Дирайр Мардикян и с благоволението на Всеарменския Католикос Вазкен Първи  пловдивският духовен пастир е удостоен да носи нагръден кръст и с послание “Гонтак” му се дава сан – ставрофорен свещеник, а през 1994 г. със същото послание е удостоен и с най-високия сан в свещеническата йерархия – Протопрезвитер.

По това време той става и главен секретар на Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна църква в България със седалище - град София.