BG  |  EN  
начало  |  новини  |  общество и вяра  |  обреди  |  история  |  контакти  |  Достойни личности  |  настоятелство  |  Имоти  |  скръбна вест


Януари 2017
П В С Ч П С Н
      1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31

Празници и традиции на Арменската Апостолическа Църква

Празници и традиции на Арменската Апостолическа Църква

Както в Армения, така и в диаспората, Арменската апостолическа църква чества множество празници, значителна част от които се ползват с широка популярност.

ПРАЗНИЦИ ПО ВИД

ДОНЕР ЪСД ДЕСАГИ

Велики празници

АВАК ДОНЕР

Господни Празници

   ДНОРИНАГАН ДОНЕР

Както в Армения, така и в диаспората, Арменската апостолическа църква  чества множество празници, значителна част от които се ползват с широка популярност. 

Общо взето тези празници се делят на пет групи:

  1. Велики празници – Авак донер.
  2. Господни празници – Дноринаган донер.
  3. Празници посветени на Света Богородица – Сурп Асдвадзадзнин нъвирвадз донер.
  4. Празници посветени на Светия Кръст – Сурп Хачин нъвирвадз донер.
  5. Празници посветени на Светии – Сурперун нъвирвадз донер

 

 

 

 

 

 

 

Така се наричат онези празници, които са посветени на дейци, имащи заслуга за изявяването на Спасителя и за правилното усвояване на християнското мировъзрение.

Тук спадат празници за:

  1. Прород Давид и апостол Яков – Тавит маркаре йев Хагоп  аракял
  2. Свети Стефан Първомъченик – Сурп Степанос Нахавъга
  3. Апостолите Петър и Павел – Сурп Бедрос йев Сурп Бохос аракялнер
  4. Вортвоц Вородман, Апостол Яков и Йоан Евангелист – Вортвоц, Вордоман, Хагоп аракял йев Ховханнес Аведаранич

Тези празници се честват преди Рождество Христово като посветени за лица, които са допринесли не само за разпространението на християнството, но и като  са се позовали на идното пришествие на Спасителя и са утвърдили идеите за духовно възраждане сред човечеството.

 

 

Така се наричат онези празници, които са свързани с появата, жизнения път, делата, Разпятието и Възкресението на Исуса.

Това са празниците:

  1. Рождество Христово –  Дзънунт Крисдоси
  2. Именуването Му –  Анванагочутюн
  3. Сретение Господне –  Дярнънтарач
  4. Кръщаването на Исуса –  Мъгърдутюн
  5. Цветница – Дзахгазарт
  6. Възкресение – Харутюн
  7. Възнесение –  Хампарцумън
  8. Свети Дух – Хокекалусд
  9. Преображение Господне –  Айлагербутюн (Байдзарагербутюн) –  Вартавар

 

 

 

 

 

 

Празници, посветени на Света Богородица

СУРП АСТВАДЗАДЗНИ НЪВИРВАДЗ ДОНЕР

Празници, посветени на Светия Кръст

СУРП ХАЧИН НЪВИРВАДЗ ДОНЕР

Празници, посветени на светци

СУРПЕРУ НЪВИРВАДЗ ДОНЕР

Тези празници целят да запознаят вярващите с образа и примерния жизнен път на Богородица

По реда на честването им те са следните:

  1. Йоаким и Анна, родители на Богородица – Ховагим ейн Анна, Аствадзадзни дзнохкъ
  2. Раждането на Дева Мария от Анна – Дзънунт Мариами и хАннаейе
  3. Посвещение на Храма – Ъндзаюмън и даджар
  4. Благовещение – Аведумън
  5. Успение Богородично – Верапохумън Сурп Асдвадзадзни
  6. Откриване на пояса на Богородица       – Кюд кодво
  7. Откриване на кутията на Богородица  - Кюд дъпо

 

 

 

 

 

 

 Отнася се за празници, свързани със Светия Кръст и с църквата.

Тук спадат празници, посветени на:

  1. Откриване на Кръста –Кюд Хачи
  2. Поява на Кръста     - Йеревумън Сурп Хачи
  3. Спасяване на Кръста – Хачверац
  4. Свети кръст Варакски – Варака Сурп Хач
  5. Нова Неделя – Нор Гираги
  6. Втора неделя след Великден /за голямата църква на Св. Цион/ - Ашхарамадран Гираги
  7. Свети Ечмиадзин  – Гатохиге Сурп Ечмиадзин
  8. Шохагат  и други.

 

 

 

 

 

 

Както Арменската, така и други църкви почитат и честват множество светци, независимо къде и сред кои народи са се подвизавали.

Ето някои от тях:

  1. Четирдесет мъченици – Карасун Мангунк
  2. Свети Георги – Сурп Кеворк Зоравар
  3. Епископ Киприан- Гибрианос йебисгобос
  4. Свети Саркис – Сурп Саркис Зоравар и др.

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето някои от честваните в Арменската Апостолическа църква:

 

Дева Сантухт – Сантухт гуйс

Цар Авгарий – Апкар такавор

Мъченица Шушаниг – Шушаниг въгаюхи

Вартановци - Вартананк

Свети Григорий просветител – Сурп Крикор Лусаворич

Нерсес Велики

Сахаг Бартев

Месроб Мащоц

Нерсес Шнорхали

Крикор Датеваци

Католикос Ховсеп – Ховсем гатохигос

Йерей Хевонт – Хевон Йерец

Йехише вартабед

Мовсес Кертох

Тавит Анхахт

Ховнан Оцнеци

Крикор Нарегаци

 

Света Хрипсиме и Света Каяне и групата им – Хрипсимянк йев Каянянк

Цар Дъртад, царица Ашхен, дева Хосровитухт – Дъртад такавор, Ашхен такухи, Хосровитухт гуйс

 *******************

            Общо взето църковните празници се делят на Господски и Светийски. Богородичните празници се отнасят към Господските, които също така се наричат Велики.

            Господски празници са:

 

Рождество Христово – Дзънунт

Именуването Му - Анванагочутюн

Сретение Господне – Дярнънтарач

Цветница - Дзахгазарт

Възкресение – Харутюн - Задиг

Благовещение – Аведумън

Възнесение – Хампарцумън

Свети Дух – Хокекалусд

 

Преображение Господне - Айлагербутюн (Байдзарагербутюн) – Вартавар

Успение Богородично - Верапохумън Сурп Асдвадзадзни

Раждане на Дева Мария от Анна - Дзънунт Мариами и хАннаейе

Посвещение на Храма - Ъндзаюмън и даджар

Откриване на пояса на Богородица -  Кюд кодво

Откриване на кутията на Богородица – Кюд дъпо

Кръстовден - Хачверац

Откриване на Кръста - Кюд Хачи

Поява на Кръста – Йеревумън сурп Хачи

Спасяването на кръста – Хачверац

 

 

 

 

 

         На Светийските празници светата църква почита светиите, като победители на греха и като хора, които са прославили със смъртта или живота си Христа станали първообрази на християнския живот

 Светийските празници биват:

Празници на ангели

Библейски светци

Национални светци

Чужди светци

     На Светийските празници светата църква почита светиите, като победители на греха и като хора, които са прославили със смъртта или живота си Христа станали първообрази на християнския живот

 Празници по признаци              Донер ъсд хадганишеру

Празниците биват:    Неподвижни   и  Подвижни

Особено място заемат т.н. Дахавари

Неподвижни празници  Аншарж донер

Подвижни празници

Отнася се за празници, които ежегодно неизменно се честват на една и съща дата – месец и ден. Такива са например: Рождество Христово, честван на 6 януари, Именуването на Исуса – 13 януари, Сретение господне – 14 февруари и др.

Това са празниците, свързани с лунните месеци и които ежегодно менят датата на честването. Такива са например: Възкресението, както и свързаните с него предшестващи и следващи празници.

   Подвижни празници се считат и ония празници, които непременно следва да бъдат чествани в неделни дни и които всяка година се отклоняват от предишната с пет-шест дни. Такива са например празникът на Спасението на Кръста, Преображение /Вартавар/ и др.

 ДАХАВАР

Така се наричат петте най-големи празници в Арминската Апостолическа църква, а именно:           

Рождество Христово – Дзънунт

Възкресение – Харутюн - Задиг

Кръстовден – Хачверац

Успение Богородично – Асдвадзадзни

Преображение – Вартавар

 

     Величието на тези празници се откроява преди всичко с това, че предшестват със седмични или по-дълги пости, а последващия дахавара ден е Задушница, в който ден вярващите се отправят към гробищата, за да отдадат почит на покойните.

ОТДЕЛНИ ПРАЗНИЦИ

Рождество Христово – Богоявление  Сурп Дзънунт йев Асдвадзахайднутюн

     Този празник, спадащ към т.нар. Дахавари, т.е. един от петте най-важни празници, е най-радостният в Арменската Апостолическа църква. Както е известно, с Рождество Христово се поставя началото на новото летоброене.

        Исус се роди във Витлеем при най-скромни условия и живя само тридесет и три години. От раждането до разпъването му на Кръста животът му бе изключителен и чудесен, изпълнен с примери на всеотдайно служене на човечеството и на Бога. Затова Раждането Му се чества и се възприема като празник, символизиращ мира и любовта. По случай този светъл празник църковните пастири от различен ранг отправят послания към своите паства, като посочват и изтъкват символизиращите го основни повели – мир и любов за всички хора по света.

     По апостолска традиция Арменската Апостолическа църква чества Рождество Христово и кръщаването Му на шести януари. Първоначално всички християнски църкви единно са спазвали тази дата. По-късно /от 335 година насам/ римо-католическата църква, отклонявайки се от старата традиция, възприема за дата на Рождество Христово 25 декември, като датата 6 януари остава като празник на кръщаването Му. Причината за тази промяна е обстоятелството, че и след утвърждаването на християнството населението на римската империя упорито е продължавала да спазва езическия празник на бога на слънцето Митра /в Армения е известен под името Михър/, честван на 25 декември. За да го отклонят от тази езическа традиция, западните отци заменили този празник с празника Рождество Христово.

 

Кръщение на Исуса – Водосвет

            През първите векове се отдавало особено значение на кръщението, честването на което ставало от всички църкви едновременно с честването на Рождество Христово.

            Кръщаването е едно от седемте тайнства на Арменската Апостолическа църква, осветено от Йоан Предтеча, проповядвал Богоявлението и наречен Кръстител. Кръщавайки се сам в река  Йордан от Йоан, Исус е дал пример за това на човечеството.

            Споменът за този ритуал се отбелязва в нашата църква на 6 януари веднага след литургията, посветена на Рождество Христово.

            В древна Армения този религиозен ритуал обикновено се провеждал на брега на някоя река по примера на Исус, кръщаван на река Йордан. С времето обаче той започва да се извършва в самите църкви като Водосвет. Традицията е за водосвета да бъде посочен кръстник, който обикновено дарува църквата за някое богоугодно начинание заради оказаната му чест.

 

Свети Йоан Предтеча   Сурп Ховханнес Гарабед

             Йоан е бил син на свещеника Захарий и на жена му Елисавета, съвременник на цар Ирод. Родил се шест месеца преди раждането на Исус. Родителите му са били благочестиви хора и служели в Храма.

            Славата на Йоан като нов пророк се разнесла из цялата Палестина. Живял е в пустинята като отшелник, водел е непорочен живот, проповядвал е сред хората, като се борел смело за защита на човешките права. Опълчил се срещу цар Ирод заради неговата неморалност, както и срещу фарисеите заради тяхното лицемерие. Наричан е предтеча, защото е поставил началото на делото по просвещаването и спасението на човечеството, както и защото пръв кръщавал хората с вода.

            Празникът на Йоан се отбелязва на 14 януари. В случай, че тази дата  се пада сряда или петък, които са дни за пости, той се отлага за 15 януари.

            Именници на този празник са носещите имената Ховханнес, Ховнан, Охан, Онниг, Ховиг, Мъгърдич, Мъго, Мъргуч, Мугуч, Аракел, Аракял, Гарабед, Гаро.

 

Сретение Господне   Дярнънтарач

           Този празник слави посвещаването на Исус на Храма, което става на четиридесетия ден от раждането Му. Съгласно Моисеевия закон всеки първороден-младенец заедно с майката трябвало да бъде представен пред Бога – в храма Божий.

            Честването на този празник е свързано и с имената на двама служители на храма – на праведния Симеон и пророчица Анна. Специално за Симеон преданието е, че е бил един от 72-мата мъдреци, превели Стария Завет на гръцки 285 години преди раждането на Исус. Осведомен за благата вест за идването на спасителя, той измолил Бог да не склопи очи, докато не види Младенеца. Така той доживял да го види и да го вземе в ръцете си на четиридесетия ден от раждането му.

            Арменската Апостолическа църква чества празника Сретение господне неизменно на 14 февруари. При арменците той е бил съпътстван с езическия празник на огъня – традиция, която е на изчезване.

 

Свети Саркис– Свети Сергий (Сергей)   Сурп Саркис Зоравар

             Той е живял през четвърти век. Като военен бил назначен от римския император Константин на служба в родната му провинция Кападокия. Един от по-сетнешните императори, Юлий /361-363/, се върнал към езичеството и предприел гонение на християните. Саркис, дълбоко вярващ християнин, заедно със сина си Мартирий /Мардирос/ избягал първоначално в Армения, а после в Персия, където шахът Шабух 2/310-379/ го назначил за командир на римско-персийската граница. След време шахът му наредил да отдаде почит на идолите и на огъня според повелите на персийската религия. Той отказал. Тогава жреците, разгневени, убили първо сина му, а след това като го извели извън селището на местослуженето му, убили и него. Четиринадесет негови войници, които били християни, се опитали да го погребат с почести, но били задържани и също убити.

            Мъченическата смърт на Саркис, сина му Мартирий и на 14-тимата войници за правата вяра е причината те да бъдат обявени за светци. През пети век Свети Месроб пренася мощите на Саркис от Сирия в Армения в селището Карп, Ванска област.

            Този празник е подвижен и се чества между 11 януари и 15 февруари и идва след петдневния пост за празника Първорадетелите (Арачаворац). Установен е от Свети Григорий Просветител (Сурп Крикор Лусаворич).

            Празникът е свързан и с редица народни обичаи, скоито сега са на изчезване.

            Именници на този ден са Саркис, Серко, Мардирос, Мардиг, Мардо.

            Арменската църква във Варна се нарича „Сурп Саркис”.

 

Свети Вартановци   Сурп Вартананк

            Този празник е един от най-популярните и почитаните в Арменската Апостолическа църква.

            Известна е битката между арменската войска и персийската, когато пълководецът Вартан Мамиконян  и 1036 негови верни другари бойци-ухдабахи, загинали на Аварайрското поле на 26 май 451 г. в защита на свободата на Армения и за християнската вяра, както и мъченическата смърт на Хевонт Йерец, Католикос Ховсеп и други духовници, но няма да спираме тук на перипетиите, свързани с тези исторически събития.

            Нека да отбележим само, че този празник е подвижен и се чества в четвъртъка, след Заговезни, като най-често той се пада през месец февруари.

            Именници на този празник са носещите имената: Ардаг, Арсен, Вартан, Вахан, Даджад, Завен, Карекин, Нерсех, Ръщдуни, Хорен, Хъмаяг, и др. – все имена на войни, загинали на Аварайрското поле, както и всички ония, които носят национални нехристиянски имена.

 

Заговезни    Пун Парегентан

               Арменския термин Парегентан, който в превод значи „Добра жизненост”, красноречиво говори за същността на този празник, който впрочем е популярен и сред други народи като „Карнавал” – ден, в който се организират веселби, танци, шествия и други прояви.

            Парегентан не е религиозен празник, но в този ден в църквата се пеят тропари (шарагани), които напомнят за прачовека, за Адам и неговия щастлив живот.

            Този празник предшества Великите пости.

Неделите на Великите пости  Медз Бахос гирагинер

            Преди да изброим неделите на Великите пости, нека накратко разясним що е пост.

            В светото Евангелие по многобройни поводи споменатата дума „пост” буквално се приема като изискване дадена личност да се лишава за определено време от увеселения, пищни трапези и в същото време да укрепне духовно, чрез молитви да се доближи повече до Бога и до истината.

            Постът не е характерен само за християните.

            При нас постенето се изразява и в това, постещият да отбягва консумирането на месо, масло, млечни продукти. Препоръчва се най-обикновена храна: хляб, плодове, зеленчуци, постни ястия, приготвени с растително масло. През периода на постите човешката душа се стреми към пречистване и възобновление.

            Първата неделя носи името  Парегентан, за която споменахме вече по-горе.

            Втората неделя, наречена  Ардаксман /За прогонването/, отбелязва изпъждането на Адам от рая.

            Третата неделя се нарича  Анарагин /На блудния/. На разкаялия се опрощават греховете поради милосърдието и любовта на Бога.

            Четвъртата неделя носи името Дъндесин /На стопанина/. Посветена е за поучаване на вярващите как разумно и мъдро да се държат и разпореждат при всички случаи на своя жизнен път.

            Петата неделя се нарича Тадаворин /На съдника/. Поучава вярващите да бъдат постоянни в молитвите си.

            Шестата неделя е Калъсдян /На пришествието/ и е посветена на второто пришествие на Исус.

            В събота „Възкресение на Лазар” или „Лазарова събота” и в неделя „Цветница”. Тези два празника са уводът на целия низ от евангелски събития отредени през дните на Великата седмица до Възкресение Христово.

            Седмата неделя е Дзахгазарт /Цветница/ на този ден се чества победното влизане на Исус в Ерусалим. Великата седмица предшества Великден. Тя се нарича Велика поради великите събития, които се възпоменават в нея. В България е позната под името „Страстна” поради страданията на Господа.

            Осмата неделя е вече Харутюн или Задиг /Възкресение Христово или Великден/ и е посветена на възкръсването на Исус.

 

Велика седмица    Авак шапат

Велики Понеделник  Авак Йергушапти. Чете се евангелският разказ за прокълнатата от Христа смокиня – символизираща ония юдеи, които не познаха Спасителя, Месията (виж Мат 21: 18-43)

 Велики Вторник  АвакЙерекшапти – чете се разказът за усилията на фарисеите и садукеите да уловят на дума Исуса Христа в противопоказност; притча за десетте девици, както и разказът за Страшния съд (виж Мат 25:1-46; 24:36; 22:15-22)

 Велика Сряда  Авак Чорекшапти – възпоменаване на блудницата, която помазала Христос със скъпоструващо масло, (виж Мат 26:6-16), а прочитането и на Евангелието от Йоан 12:17-50 ни подготвя към предстоящите страдания и смъртта на Спасителя. Тези две евангелия подчертават възможността за спасение. 

Велики Четвъртък  Авак Хинкашапти – богат с празнични теми. Посочват се събитията: Умиването на краката на учениците (апостолите) от Исус Христос, Полагане основите на тайнството Св. Причастие на Св. Еварсия през време на Тайната вечеря. Предаването на Исус от Юда в Тетсиманската градина. Отричането на апостол Петър от Христос преди петлите да изпеят три пъти (виж Мат 26:69-75) (виж Йоан 13:3-17; 18:1-8;  Марк 14:32-46; Лука 22:1-39)

 Велики Петък Авак Урпат – свещен ден за християнството. Възпоменават се Христовите страдания – Разпятието и Христовото погребение (Мат27:1-61; Марк 15:1-47; Лука 23:1-48; Йоан 19:1-36)

 Велика Събота Авак Шапат – погребението на Исуса Христа; Неговото слизане в ада, заради спасяването на душите, които намира там.

 Завършва Великата седмица, за да изгрее Светлината на човешкото спасение – Великден, Пасха, Възкресение – най-великият празник на празниците човешки.

Тържество на небето и земята.

 

Свети четиридесет мъченици  Сурп Карасун Мангунк

            Арменската Апостолическа църква се прекланя пред мъченическия подвиг на Четиридесетте млади войници от арменския град Севастия, тогава под римско владичество. Събитието става на 9 март 320 година.

            По това време император на Рим е Лукиан, а управител на провинция Кападокия с център Кесария, където се намира град Севастия, е дукът Люсиас. Лукиан издава строги укази против християните, като нарежда всички войници, проповядващи християнството, да бъдат заставени да се откажат от него и при неподчинение да бъдат ликвидирани. В изпълнение на тези укази управителят Люсиас нарежда да се проведе проверка във войсковите поделения на провинцията. Оказва се, че дислоцираното в Севастия поделение се състои от християни, все храбри бойци.

            Четиридесет млади бойци от поделението потвърждават своята вярност към императора, но заявяват, че не се отказват от своята вяра. Опитите на Люсиас да се откажат от християнството се оказват напразни – те продължават да отстояват своята вяра. Тогава дукът нарежда да бъдат хвърляни камъни  по тях и така да запушат устата им. Той пръв взема камък и хвърля по тях, но – о чудо! – камъкът се връща и удря самия него. Разярен той решава да приведе в изпълнение заповедта на императора, като ги умъртви.

          Било зима и страшен студ. Люсиас нарежда да се чака настъпването на нощта, когато всичко сковава от студ. Четиридесетте млади бойци биват отведени до близкото езеро. Събличат ги голи и ги вкарват в ледените води на езерото. В близост затоплят баня, за да ги съблазнява. Един от 40-те не издържа и се устремява към банята, но на входа й издъхва. Чудна светлина осиява младите християни посред нощ. Стражите са смутени от това чудо. Един от тях сам се съблича и влиза в езерото, за да запази числото 40 на христовите изповедници. Така с мъченическата смърт умират тези младежи.

            Похвални слова за тези мъченици са написали големите християнски отци Василий Велики, Григорий Ниски, Ефрем Асириец, архимандрид Тициан от Севастия.

            Скоро след събитието в Севастия бива издигнат храм в памет на тези мъченици с 40 кубета наречен „Св. Четиридесет мъченици”. Арменската Апостолическа църква чества техния празник в съботата, предшестваща Неделята на съдника през Великите пости.

 

Цветница  Дзахгазарт

             Това е празникът,  посветен на победното  влизане на Исус в Ерусалим и се чества една неделя преди Великден.

            На този ден църковната служба има тържествен характер, като закрития през Великите пости олтар се открива.

            В църковната ни литература този празник се упоменава и с наименованието „Армавеняц гираги” – „Палмова неделя”, тъй като според Евангелието Исус е бил посрещнат с палмови клонки.

            След обед на вечерна служба отслужваме Търънпациг – отваряне на завесите, т.е. Райските двери.

            На този ден именници са носещи имената: Овсанна и Овсан.

 

Свети Григорий Просветител  Сурп Крикор Лусаворич

             Крикор Лусаворич заема изключително място в структурното изграждане на Арменската Апостолическа църква, затова неговото житие и битие е предмет на особено внимание и почит. Това е причината да му бъдат посветени редица празници.

            Няма да се спрем на жизнения му път, тъй като той е много известен. Достатъчно е само да отбележим, че макар и да е останал сирак още от ранна възраст, той е имал възможност да получи добро образование и възпитание при свети християнски отци. Въплъщение на мъдрост, благородство и други добродетели, той със завидно търпение и постоянство успява да открие нова страница в арменската история, допринасяйки за християнизирането на нашия народ и за превръщането на Армения в първата християнска държава в света през 301 година след Христа.

            Арменската Апостолическа църква отбелязва с няколко празника отделните етапи от жизнения път на този светец: празник за влизането му във Вираба /дълбока пещера, служеща за затвор/; празник за излизането му от Вираба; празник за откриването на мощите му. Наред с тези три празника, посветени специално на него, има и други, в които се вплита неговото име. Такива са празниците: „Хрипсимянц”, „Каянянц”, „Шохагат”, „Св.Ечмиадзин”, „За цар Дърдад, Хосровитухт и Ашхен” и др.

               Нека отбележим още, че паметта на Крикор Лусаворич се почита не само от Арменската Апостолическа църква, но и от други православни църкви.

 

Умиването на краката  Водънлъва

             Преди да се спрем на Великден, този най-голям празник и на Арменската Апостолическа църква, с няколко думи нека споменем т.нар. „Водънлъва” – една църковна традиция, която спазваме всяка година на Велики четвъртък.

            Учениците, според указанията на великия си Учител, са вече в Ерусалим. Знае се и домът на втория етаж, където ще се съберат всички.

            Христос и 12-те ученици, са на вечеря. Скоро ще бъде обявено, че това е последната вечеря. След като Христос отговаря, започва се спор кой по-нататък ще се счита за първенец.

            В тъжната, прощална обстановка Христос, минавайки към водънлъва, дава истински пример за Първенство, като мие краката на учениците си в знак на смирение. По този начин доказва, че величието (първенството) се крие в смирението (Йоан 13, 1-20; Матей 201 25-28; Марко 10 41-45; Лука 22 24-30).

         

...

get pdf









Арменски Апостолически Храм "Сурп Кеворк" 4000 гр. Пловдив, БЪЛГАРИЯ ул. "Турист" № 2 тел.032/ 632 804, факс: 032/ 634 872 ел. поща: info@surpkevork.com