BG  |  EN  
начало  |  новини  |  общество и вяра  |  обреди  |  история  |  контакти  |  Достойни личности  |  настоятелство  |  Имоти  |  скръбна вест


Декември 2017
П В С Ч П С Н
    12 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31

19 XII - Св. Апкар първосвидетел

19 XII - Св. Апкар първосвидетел

Празнуват: Апкар, Антраник

 

Антраник Тер Озанян (25.02.1865 – 31.08.1927) национален герой на Армения, водач на арменските чети за освобождение на Армения, офицер от Българската армия и генерал от руската армия. Генерал Антраник е светла личност в човешката история. Няма нито един арменец от всички пръснати по света, който да не е чувал за него, няма български историк, който да не сравнява неговата кауза и неговия борчески път с този на Левски. Варненци могат да се гордеят с гостоприемството, което са оказали на ген. Антраник по време на войните преди и по време на Първата световна война и с честта, която са имали да изградят паметник пред дома му в кв. „Галата“, дом, който генералът сам е построил.
Генерал Антраник почива през 1927 г. във Фрезно, Съединените щати. Новината за неговата смърт потресла всички арменци и на погребението му се събрали поклонници от цял свят. Млад човек наел самолет и прелетял над гроба няколко пъти, обсипвайки го с цветя. По-късно по предложение на френското правителство тленните останки на генерала били пренесени в гробището „Пер Лашез“ в Париж, а след отделянето на Армения от Съветския съюз според последното желание на ген. Антраник те били пренесени в Армения и на 20 февруари 2002 г. били препогребани на хълма на героите в гробището на Ераблур.

 

Откъс от книгата „Зовът на орачите” на Хачик Дащенц

 

… Малка, прекрасна страна е разцъфтяла край брега на река Аракс. Това е труднодостъпното цвете и в него съм взрян за последен път - каза агонизиращият войвода. - Искам това малко цвете да расте и крепне. Трябва да се подсили днешна Армения. Тя е пристанът на бъдещите ни надежди. Най-радостният миг в живота ми е бил - продължи Антраник, - когато ние, шепа хайдути, се сражавахме в манастира „Аракелоц" с редовната армия на султан Абдул Хамид, и втори път - когато свещеникът фидаин с оръжие в ръка застана до мен и Кеворк Чауш, а мушчанките копаеха окопи край манастирската ограда.

Най-печалният миг в живота ми е този, когато получих вестта за смъртта на Кеворк Чауш, а втория черен ден отбелязах далеч от родината, когато научих за падането на Града крепост Карс.

На всички съм казвал и пак ще го повторя: когато вечер слагате глава на възглавницата, за да потънете в дълбок сън, помислете малко за своя народ, помислете и за вашия съсед - бил той арменец, турчин, грузинец, мислете за добри дела!

После пое дъх и добави:

-       Две неща заобикнах на този свят - сираците и нещастните. Ако моят народ иска да ме почете след смъртта ми, не желая да ми вдига паметник и да ми прави разкошно погребение. Нека само възстанови манастира „СВ. Аракелоц" и там да основе училище за арменските деца.

Последните му думи бяха: „Не ми е грижа смъртта, тревожа се, че делото, на което се посветих, остана недовършно."

Призори Шабинант Вече не беше сред живите.

Балсамираха тялото му и осем дни след смъртта го пренесоха в арменската църква. На следващия ден го откараха да го погребат. Пред ковчега вървеше Аслан - конят на Антраник, на седлото му - неговият офицерски шинел и пушката. Когато погребалната процесия стигна Араратското гробище, няколко млади арменци прелетяха със самолет и обсипаха ковчега му с рози. Но не спуснаха мъртвеца в гроба, а го върнаха обратно в църквата.

След около четири месеца арменците от Фрезно чрез френския консул в Сан Франциско почукаха на Вратата на Париж.

Антраник бе награден от френското правителство с ордена „Почетен легион" и Париж му предостави място в пантеона на храбреците - край Стената на комунарите.

И на 8 януари 1928 година арменците от Фрезно потеглиха за Париж. Те носеха урната с праха на националния герой.

Хиляди арменци от всички краища на света бяха пристигнали в Париж, за да участвуват в погребението. Присъствуваха и военни делегации на европейските съюзнически държави. До катафалката крачеше Махлуто с група стари хайдути. Неразделно от Махлуто Вървеше Гариб - водачът на коня на майка Сосе. След тях вървяха арменски офицери, пристигналите за погребението военни делегации от чужбина, както и френски военачалници, и живеещите в Марсилия, Лион и Париж арменски и български войници - бивши доброволци на Антраник.

И Гибон беше тук, същият онзи английски полковник, дето премръзна в снеговете на Зангезурските планини. Забравил за някогашното наказание на Антраник, старият военен бе пристигнал в Париж от своя потомствен британски замък. Той донесе книгата „Белият конник", в която описваше пълководеца Антраник и неговото победно шествие от Горис до Ечмиадзин. „Този човек бе съвсем различен от хората, които бях виждал дотогава в Кавказ - пише той. - Антраник притежаваше своеобразна магическа сила, която привличаше всичко към себе си, и още при първата ми среща той ме плени с обаянието си. Образно казано, заплетох се в мрежите му. Неговата войска бе първата истинска армия, каквато някога съм виждал на Изток. Без преувеличение мога да кажа, че Първата световна война не е родила по-трагична, по-героична и по-характерна личност от арменския пълководец."

 










Арменски Апостолически Храм "Сурп Кеворк" 4000 гр. Пловдив, БЪЛГАРИЯ ул. "Турист" № 2 тел.032/ 632 804, факс: 032/ 634 872 ел. поща: info@surpkevork.com