BG  |  EN  
начало  |  новини  |  общество и вяра  |  обреди  |  история  |  контакти  |  Достойни личности  |  настоятелство  |  Имоти  |  скръбна вест


Октомври 2017
П В С Ч П С Н
      1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31

10 X събота - Св. Преводачи на свещеното писание и арменски учители

10 X	събота	 - Св. Преводачи на свещеното писание и арменски учители

Празнуват Папкен, Кют, Гомидас

 

Ден на светите преводачи

 

Д-р по право  Масис Хаджолян

 

                 Ежегодно през м. октомври арменската апостолическа църква отбелязва деня на светите преводачи (Таркманчац) , посветен на създателите на арменската азбука и на преводачите и тълкувателите на Библията. Този църковен празник далеч надхвърля каноническата си насоченост и има общокултурно и общоцивилизационно значение.

                В древността Армения  изповядва езическа вяра. Първите проповедници на християнството в Армения са христовите апостоли- Партений и Тадей (Татевос и Партохимьос).  Тази дейност е била приета за еретична и  преследвана. Но, по стечение на обстоятелства, които граничат с легендата, през 301 година, по време на царуването на Тиридат (Търдат) ІІІ, Армения, първа в света, приема  християнството като държавна религия и го налага, както при всяка нова официална идеология, с принудителната сила на държавата, в противоборство с езичеството, неговите институции и  храмове. В следващата година Крикор - Св. Григорий Просветител (сурп Крикор  Лусаворич) бива ръкоположен от епископ Леонтий Кесарийски от Кападокия, за епископ на Армения. С неговото име е свързано разпространението на християнското учениев Армения, а при внука му- патриарх Нерсес Велики, то е вече в  подем (1).

                Християнизирането на арменския народ  среща  затруднения поради липсата на писмен национален език. То  става чрез устно слово, въпреки че  арменците отдавна  използват арамейския и гръцкия, а през ІІІ-ІV в. сще и сирийския и персийския езици. Възниква  остра необходимост от създаване на арменска писменост.

               В началото на V век, при царуването на Хосров ІV , на служба при него е  Месроб Маштоц, роден около 360 година в с. Хацекац, провинция Тарон. По-късно той приема духовен сан и се оттегля извън столицата Вахаршабад, за да се отдаде на християнско проповедничество. При завръщането му в столицата на трона е вече Врамшабух. Той и католигоса Сахак Бартев са радетели на идеята за писменност. Католигосът и Месроб Маштоц се заемат с изпълнение на тази историческа задача. Месроб Маштоц заминава за Сирия с група негови ученици и там успява да създаде арменската азбука около 401-402 година. Той предприема първия опит за послужване  с нея, като с учениците си Ховнан Екехецаци и  Ховсеп Паханци, превежда откъс от Светото писание( 2). Тя се състои от 36 букви и до днес е в оригиналния си вид, с изключение на добавени  две букви през ХІІ в. След това се превеждат богословски книги от гръцки, сирийски и еврейски езици, както и други съчинения на древни автори. Месроп Маштоц и Сахак Бартев са и автори на първите  стохообразни молитви и жития на светци (3).

        През 436 година Месроб Маштоц и Сахак Бартев и учениците им завършват пълния превод на библията от гръцки на древноарменски език. В средата на VІ в. преводът  претърпява някои промени, за да се хармонизира с Сириакския превод на Библията (Пешита), а десет века по-късно (около ХVІ в.) започва печатното издаване на арменската библия (4). С този превод Армения става една от най-старите и първи държави , които са осъществили това епохално дело. Преди него  има само няколко  превода - през 282 година преди Христа е преводът на Стария завет от еврейски на гръцки език-  Септуагинта  ( LХХ); І в.- Сириакски превод (Петиша); 2-4 в. Сириакски, старолатински, копски и готски преводи; 390-405 година- Латинска Вулгата (5).

            Следващото развитие на преводите показва, че Библията е най-превежданата книга. Но до 600 години на новата ера четирите евангелия (от Матей, Марк, Лука и Йоан) са преведени само на няколко езика (латински, готски, сириакски, коптски, арменски, грузински, етиопски, согдински, нубийски). През 18 век преводите са само на 67 езици, до средата на 20 век - на над 500 езици. До  началото на 21 век, преводите на цялата Библия са на 371 езици и диалекти от общо 6800 говорими езици в света, а части от нея- на 1862 езика (6).

            В науката основателно  се отбелязва, че Библията като сборник от свещени книги и съставена от Стар и Нов завет, е паметник на историята на човечеството.  Чрез навлизане в гръко-римския свят тя  полага основите на европейската култура и цивилизация (7). Извън въпроса за вярата, Библията съдържа морални  послания, които имат общочовешко съдържание и значение.  Както досега, така  и в днешни дни, те са мерило за правилно междуличностни отношения  и обществено поведение. Това показва епохалното значение на делото на Месроб Маштоц, Сахак Бартев, техните ученици и последователи, които чрез арменската писменост и преводаческата си дейност приобщават завинаги арменския народ към християнските ценности.

                                                        Бележки:

1. Коев Т., Българската и арменската църква през вековете, сборник “Българи и арменци заедно през вековете “,  стр.147.

2. Нерсесян М.Г.  и колектив, История на  арменския народ от древността до 1920 година, 1998 г., стр.198.

3. History - harrybg.blocspot.com

4. Донев, Д. К., Арменски преводи на Библията, www. Evangelsko.info

5. Донев,Д. К., Увод към ранните преводи на Библията, www.Evangelsko. info

6. Донев, Д.К., Библията - най-превежданата книга, www. Evangelskoqinfo

7. www. bg.Wikipedia.org










Арменски Апостолически Храм "Сурп Кеворк" 4000 гр. Пловдив, БЪЛГАРИЯ ул. "Турист" № 2 тел.032/ 632 804, факс: 032/ 634 872 ел. поща: info@surpkevork.com